Художничката Долорес Дилова гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложба живопис със заглавие „В онова време“.
Художествени произведения на млади творци от Националната художествена академия, чрез които споделят своето виждане по темата за трансформациите за устойчиво бъдеще, ще бъдат представени в столичната галерия Nova Art Space. Експозицията ще бъде открита на 29 октомври и ще остане там до 10 ноември, съобщават организаторите.
Изложбата „Трансформации за по-устойчиво утре“ е съвместно събитие на „Промени картинката“ - информационната кампания на „Филип Морис“ - България и „Орбико“ - България. „Гостите на изложбата ще могат да се запознаят и с фактите за сериозния проблем със замърсяването на околната среда с неправилно изхвърлени фасове и други отпадъци и да разберат как могат да „променят картинката“ чрез интерактивната видео инсталация на кампанията“, отбелязват от екипа.
„Филип Морис&ldquo
Гражданското ми верую е всичко, което съм казал в музиката, пише в бележника си композиторът Любомир Пипков, от чието рождение днес се отбелязват 120 години.
Той е роден на 19 септември 1904 г. (6 септември 1904 г. по стар стил) в Сливен, в семейството на композитора Панайот Пипков и учителката Надка Стефанова, изпълнителна на народни песни. На шест години започва да свири по слух на пиано песните, които е слушал от майка си.
През 1918 г. семейството се премества в София. Любомир Пипков започва да се занимава сериозно с пиано при пианиста и клавирен педагог Иван Торчанов, който открива голямата дарба на 14-годишния младеж.
ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ОПИТИ
През 1919 г. постъпва в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер, а теоретичните дисциплини изучава при проф. Добри Христов, проф. Димитър Попивано
„Тоя талант не бива да се губи“. Това казал Владимир Димитров-Майстора, виждайки творбите на едва 15-годишния Стоян Венев. Той пръв открива таланта на даровития младеж и го насочва към училище в София. Днес отбелязваме 120 години от рождението на това „талантливо момче“, чието име днес се нарежда сред най-именитите художници.
ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 120-ГОДИШНИНАТА
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя изложба „120 години от рождението на Стоян Венев – български художник, живописец, карикатурист и график“. Експозицията ще бъде открита на 23 септември и може да бъде разгледана до 23 октомври.
Юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев бе открита снощи в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
РАБО
В Милано ще бъде открита изложба, на която ще бъдат представени произведения на изкуството, конфискувани от мафията, съобщи електронното издание „Италианисмо“.
Целта на местните власти е да повишат осведомеността за действията за борба с организираната престъпност.
Изложбата ще се проведе в Кралския дворец в Милано (Palazzo Reale) и ще бъде открита на 3 декември, като ще продължи до 26 януари 2025 г. В експозицията ще бъдат показани повече от 90 творби на значими италиански и международни художници, които са били откраднати от мафиоти.
„Взехме шедьоврите от престъпниците и ги върнахме на обществото“, казва Доменико Пираина, директор на Кралския дворец. „Това не е просто културна инициатива, а въпрос на справедливост“, допълва той. Изложбата включва картини на Джорджо де Кирико, Карло Кара, Салвадор Дали и Анди Уорхол.&n
Документалният филм „Възкресението на дилетанта“ ще бъде представен премиерно в София на 12 ноември в кино „Влайкова“, съобщава режисьорът Христо Йоцов.
По думите му филмът разказва историята на забравения български гений Чавдар Мутафов (1889-1954). Той е ненадминат сладкодумник, за чието внимание се борят враждуващи литературни кръгове, но завършва живота си изолиран от литературните среди; архитект на ключови софийски училища, които и днес привличат погледа ни; писател и художествен критик, който все още е актуален, разказва Христо Йоцов.
Филмът е озвучен от актьора Димитър Ангелов.
„Ще видите още съхранени архивни кадри отпреди 30 години на проф. Петър Петров. Ще чуете и невероятния разказ за това как Чавдар Мутафов бива изваден от забвението, отредено
По думите на авторката „онова време“ в нейните картини е хубавото, чисто, спокойно, „наше си време", в което се отдалечаваме от суетата, многото хора, говоренето, лъжите.
„В него всичко избледнява и остават силуети като в детска рисунка, цветът олеква и не е толкова интензивен. Всичко е спокойно“, обясни тя.
Дилова си спомня как нейният баща, художникът Дило Дилов, обичал страстно морето и го рисувал от натура постоянно, водейки своето семейство със себе си.
„Аз съм закърмена с тези пейзажи и с разказите за големи художници. Баща ми ни водеше в Созопол и ме оставяше на високо, за да рисувам с часове, дори в жегата, и аз се връщах с по петнадесетина работи. После Ванко Урумов ми показа морето на север и то стана моя тема. Но това е морето без глъчка, без хора и суета, където остават като следи само чадърите“, сподели авторката.
Картините й в настоящата изложба са сътворени не от натура, а на базата на скици, направени по нашето Черноморие преди години. „Това е, което е останало като преживяване в сърцето, което са запомнили клетките ми, където всичко е спокойно, дори аскетично“, каза Дилова и поясни, че не гледа на изявата си като на повторение или безпомощност, а като интерес към това какво е останало след време, към което все се завръща.
От 17 септември Националният политехнически музей (НПТМ) ще бъде домакин на новата фотографска изложба „София, уловена във времето“. Тя е създадена от Елина Нинова – фотограф и журналист и представя някои от най-емблематичните здания на София, построени през вековете и оцелели до наши дни, съобщиха от екипа на музея.
В експозицията са включени предимно снимки на обществени, търговски и жилищни сгради, построени в периода след Освобождението, когато има значителен растеж в строителната индустрия и столицата бързо придобива модерен европейски вид. Не са пропуснати и архитектурни паметници от предходни епохи, като раннохристиянската базилика "Св. София", дала името на града и др.
Работата на Елина Нинова подчертава разнообразието от архитектурни стилове, представени в града. Особен интерес предизвикват изображенията на обектите, съчетаващи европейските с
Античните бижута, задигнати от музея "Грюнес Гевьолбе" в Дрезден при грандиозен обир преди близо пет години, бяха изложени отново в германския град, предаде ДПА.
Ценности са показани нереставрирани - в състоянието, в което бяха открити през декември 2022 г.
"Щастливи сме и изключително благодарни. Днес е прекрасен ден за нас", каза Михаел Кречмер, премиер на провинция Саксония, откривайки отново изложбата.
Марион Акерман, ръководител на Дрезденските държавни художествени колекции, определи деня като "особено красив момент".
Бижутата са изложени под специално осветление във витрина заедно с оцелелите при обира скъпоценности. По-внимателно вглеждане обаче разкрива повреди по тях.
"В момента приемаме, че всички части могат да бъдат възстановени", каза Акерман. "Предстои да бъдат привлечени международни експерти, но понастоящем бижут
Операта от Джузепе Верди "Трубадур" ще бъде представена на сцената на Държавна опера- Бургас на 23 ноември под диригентството на Иван Кожухаров, съобщават от културната институция в морския град.
В главните роли ще се изявят някои от солистите на операта. Тенорът Валери Георгиев ще изиграе трубадура Манрико, сопраното Мария Цветкова-Маджарова ще е Леонора, а мецосопраното Даниела Дякова и баритонът Александър Крунев ще са съответно Азучена и Граф ди Луна.
В спектакъла ще участват още басът Костадин Мечков в ролята на Ферандо, мецосопраното Лина Пеева като Инес, Милен Динолов като Руиц, Николай Николов в ролята на Стария циганин и Вълю Тотев като Вестител.
Режисурата и сценографията на "Трубадур" са дело на Иван Савов, а хореографията е поверена на Галина Калчева. Диригент на хора на операта ще е Александър Чепанов.
„Нощните рицари“ откриват новия сезон в компанията на Петър Дочев и Александър Сано. На събитието, на 7 октомври в Sofia Live Club, ще се присъедини и драматургът Яна Борисова, която ще се срещне с публиката след края на спектакъла, съобщават организаторите.
По думите им младите актьори говорят за любовта брутално, откровено, без цензура и без задръжки по начин, по който никой досега не е правил.
„Те са млади, талантливи, красиви и разказват за мъжката гледна точка на този емоционален водовъртеж, в който всички рано или късно попадаме. Хитовият спектакъл успява да ни развълнува, да ни разплаче и разсмее до сълзи, защото смисълът му е да освети всичко онова, което ни е срам да признаем в реалността“, коментират организаторите.
Яна Борисова припомня, че
Големият египетски музей до пирамидите в Гиза отваря пробно основните си галерии, където посетителите могат да видят 12 експозиции и да проследят хилядолетната древноегипетска история от праисторическата ера до римската епоха.
Артефактите са подредени по ключови теми като общество, вярвания, владетели.
На уебсайта на музея visit.gem.com могат да се резервират както индивидуални билети, така и билети за 90-минутно посещение с гид. Цените за египетски граждани съответно са 200 местни лири (7,40 лева) и 350 лири (14 лева), а за чужденци - 1200 лири (44,35 лева) и 1700 лири (63 лева). Децата до 12 години и студентите имат право на 50 процента намаление. Работното време е от 8:30 до 18 часа всеки ден от седмицата, като касите затварят в 16 часа.
Около 50 000 експоната са пренесени в музея до момента, а до пълното му завършване броят им ще достигна
Тя припомни, че има и предишни изложби във варненската галерия „Папийон“ и те са на различна тема.
Попитана не й ли навява тъга сегашният облик на местата, които е рисувала като малка, Дилова каза, че избягва да ходи там, макар че все още по Северното Черноморие е по-хубаво и спокойно.
„Когато бяхме на Болата за първи път, бяхме петима души, нямаше нищо, а сега там е пълно с коли. Това не е моето място, затова си мисля за онова време. То може и да е утре, не само вчера. Изкуството ни дава едно бягство от напрежението около нас“, добави тя.
Долорес Дилова е родена през 1960 г. в Плевен. На седемгодишна възраст става носител на награда от конкурс за детски рисунки в Италия, чийто председател на журито е Хенри Мур. Завършва живопис в Националната художествена академия в София при проф. Иван Кирков.
Има самостоятелни изложби в София, Париж, Канзас сити, Драма, Берлин, Амстердам, Лондон, Москва, Хангджоу.
Носител е на награда в конкурса „Човекът и морето” 1988 г. и Голямата награда на СБХ на Биенале на малката форма през 2008 г.
Нейни творби участват във филма „Картината” с Никълъс Кейдж. Избрана е в албум „Петдесет жени в българската живопис“ за периода XIX-XX век.
През 1993 г. става един от създателите на Частната академия по изобразително изкуство „Жул Паскин”. Член е на УС на Съюза на българските художници и председател на УС на фондация „Поддържане на изкуството в България“.